Открий
Личности
Държавници, светци, писатели и строители — подредени по епохите на българската история.
153 личности в 7 епохи
Траки
-2000 – 100
Преди българската държава — древните тракийски земи, светилища, царства и златни съкровища, чието наследство все още живее в българската земя.
- С
Спартак
† 71 пр.Хр.
Тракийски гладиатор, водач на голямо робско въстание срещу Рим.
- С
Севт III
IV–III в. пр.Хр.
Одриски владетел; столицата му Севтополис е сред големите тракийски открития.
- Т
Терес I
V в. пр.Хр.
Основател на Одриското царство — ранна тракийска държавност.
- С
Ситалк
V в. пр.Хр.
Одриски цар, известен от Тукидид с военната си мощ.
Първо българско царство
681 – 1018
От Аспарух до Симеон Велики — държавност южно от Дунав, покръстване, писменост и златен век на културата.
- С
Свети Кирил
827–869
Създател на глаголицата и мисионер сред славяните.
- С
Свети Методий
815–885
Брат и съратник на Кирил в славянската мисия.
- К
Княз Борис I Михаил
† 907
Кръстител на България и закрилник на славянската писменост.
- Ц
Цар Симеон Велики
864–927
Владетел на Златния век — Преслав, книжнина и мощ.
- Х
Хан Аспарух
VII в.
Основател на българската държава южно от Дунав (681).
- Х
Хан Крум
† 814
Владетел-законодател; разширява държавата и утвърждава ред.
- Х
Хан Омуртаг
† 831
Строител и администратор; мир с Византия и каменни надписи.
- Х
Хан Пресиян
IX в.
Разширява българската власт към Македония преди покръстването.
- С
Свети Климент Охридски
† 916
Ученик на Кирил и Методий; основател на Охридската книжовна школа.
- С
Свети Наум Охридски
† 910
Ученик на Кирил и Методий; книжовник и просветител в Охрид.
- Ч
Черноризец Храбър
IX–X в.
Автор на „За буквите“ — защита на славянската писменост.
- Й
Йоан Екзарх
IX–X в.
Преславски книжовник; автор на „Шестоднев“.
- Ц
Цар Петър I
† 970
Син на Симеон; дълго мирно царуване и канонизация.
- Ц
Цар Самуил
† 1014
Владетел в тежките войни с Василий II; символ на последната съпротива.
- Г
Гаврил Радомир
† 1015
Син на Самуил; кратък период на власт преди падането на държавата.
- И
Иван Владислав
† 1018
Последен владетел на Първото царство преди византийското завоевание.
Византийско владичество
1018 – 1185
Повече от век и половина под византийска власт — съпротива, запазена вяра и подготовка за възстановяване на държавата.
Второ българско царство
1185 – 1396
Търново, Асеневци и културен разцвет — средновековна България преди османското завоевание.
- А
Асен и Петър
XII в.
Братята, които възстановяват българската държава в Търново (1185).
- Ц
Цар Иван Асен II
† 1241
Владетел на разцвет на Второто царство.
- Ц
Цар Калоян
† 1207
Дипломат и воин; коронация и победи срещу кръстоносци и Византия.
- Ц
Цар Борил
XIII в.
Владетел след Калоян; свиква църковен събор в Търново.
- Ц
Цар Иван Александър
† 1371
Културен разцвет и миниатюри; сложно време преди османския натиск.
- Ц
Цар Иван Шишман
† 1395
Последен търновски цар в годината на османското завоевание.
- Ц
Цар Иван Срацимир
† ок. 1397
Владетел на Видинското царство — последен бастион на средновековна България.
- П
Патриарх Евтимий Търновски
† ок. 1402
Последният средновековен патриарх; книжовна реформа и духовна съпротива.
- Т
Теодосий Търновски
XIV в.
Исихаст и учител; свързан с духовния живот на Търново.
- Г
Григорий Цамблак
† 1420
Ученик на Евтимий; книжовник с влияние в православния свят.
- К
Константин Костенечки
XIV–XV в.
Книжовник след падането на Търново; пазител на книжовната традиция.
- С
Свети Йоан Кукузел
ок. 1280–1360
Мелод и светец; византийска църковна музика с български корени.
Османски период
1396 – 1878
Векове под османска власт — изпитания, вяра, хайдути и запазена идентичност до зората на Възраждането.
- С
Софроний Врачански
1739–1813
Епископ и книжовник; „Житие и страдания“ — глас на робството и надеждата.
- Й
Йосиф Брадати
XVIII в.
Дамаскинар и проповедник; разпространява религиозна книжнина на разбираем език.
- П
Партений Павлович
ок. 1695–1760
Книжовник и пътешественик; автобиографични бележки за епохата.
- И
Индже войвода
† 1821
Известен хайдутин; легендарен образ в песни и разкази.
- К
Капитан Петко войвода
1844–1900
Революционер от Тракия и Егейско; борец за свобода на българите.
- В
Велко войвода
XVIII–XIX в.
Хайдутин от народните песни; образ на съпротива в планините.
- В
Вълко Чалъков
XVIII–XIX в.
Пловдивски чорбаджия и меценат на просветата преди Възраждането.
Българско възраждане
1762 – 1878
Просвета, църковна независимост, революция и път към свободата — духовното пробуждане на нацията.
- П
Паисий Хилендарски
1722–1773
Автор на „История славянобългарска“ и будител на Възраждането.
- Г
Георги С. Раковски
1821–1867
Революционер, писател и организатор на освободителното дело.
- Л
Любен Каравелов
1834–1879
Писател, публицист и политик на Възраждането.
- В
Васил Левски
1837–1873
Апостол на свободата и организатор на вътрешните комитети.
- Х
Христо Ботев
1848–1876
Поет и революционер — слово и саможертва.
- Г
Георги Бенковски
1843–1876
Войвода на Априлското въстание в Средногорието.
- П
Петко Р. Славейков
1827–1895
Фолклорист, педагог и публицист на Възраждането.
- К
Колю Фичето
1800–1881
Майстор строител на възрожденската архитектура.
- Н
Неофит Рилски
1793–1881
Педагог и книжовник; граматика и училище в зората на просветата.
- Н
Неофит Бозвели
ок. 1785–1848
Църковен деец в борбата за независима българска църква.
- И
Иларион Макариополски
1812–1875
Епископ; ключова фигура в църковната независимост (3 април 1860).
- В
Васил Априлов
1789–1847
Меценат на Габровското училище — символ на новобългарската просвета.
- Н
Найден Геров
1823–1900
Лексикограф и просветител; речник на българския език.
- Д
Драган Цанков
1828–1911
Публицист и политик; свързан с църковния и политическия живот.
- Г
Георги Измирлиев
1851–1876
Апостол на Априлското въстание в Търновския край.
- П
Панайот Хитов
1830–1918
Войвода и мемоарист; връзка между четничеството и Възраждането.
- Ф
Филип Тотю
1830–1907
Войвода; чети и борба през 60-те години на XIX век.
- Х
Хаджи Димитър
1842–1868
Войвода; заедно с Стефан Караджа — легенда на четничеството.
- С
Стефан Караджа
1840–1868
Войвода и мъченик; символ на младежка саможертва.
- А
Ангел Кънчев
1850–1872
Сподвижник на Левски; трагична смърт край Русе.
- Т
Тодор Каблешков
1851–1876
Автор на „Кървавото писмо“ — искрата на Априлското въстание в Копривщица.
- П
Панайот Волов
1850–1876
Апостол на Априлското въстание; организатор в Пловдивския край.
- З
Захари Стоянов
1850–1889
Летописец на Априлското въстание; „Записки по българските въстания“.
- Р
Райна Княгиня
1856–1917
Учителка; ушила знамето на въстанието в Панагюрище.
- Б
Баба Тонка
1812–1893
Майка на революционери в Русе; символ на женска сила във Възраждането.
- Д
Добри Войников
1833–1878
Драматург и просветител; сред създателите на българския театър.
- Д
Добри Чинтулов
1822–1886
Поет на възрожденските песни — „Стани, стани, юнак балкански“.
- Г
Григор Пърличев
1830–1893
Писател и учител от Охрид; мост между езици и култури.
- К
Кузман Шапкарев
1834–1909
Фолклорист и просветител от Македония.
- М
Марин Дринов
1838–1906
Историк; сред основателите на БАН и модерната българска наука.
- Г
Гаврил Кръстевич
1817–1898
Юрист и историк; генерал-губернатор на Източна Румелия.
- И
Иван Селимински
1799–1867
Лекар и мислител; идеи за нация, просвета и модерност.
- Б
Ботю Петков
1815–1869
Учител в Калофер; баща на Христо Ботев и пример за просвета.
- В
Васил Друмев
1840–1901
Писател и митрополит; „Нещастна фамилия“ и църковно служение.
- Р
Райко Жинзифов
1839–1877
Поет и публицист от Македония; възрожденски глас.
- Д
Димитър Миладинов
1810–1862
Просветител; заедно с брат си Константин — сборник с народни песни.
- К
Константин Миладинов
1830–1862
Поет и фолклорист; „Тъга за юг“ и сборникът с народни песни.
- Й
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
ок. 1818–1882
Учител и публицист от Велес; борец за българска просвета.
- Н
Никола Обретенов
1849–1939
Революционер от Русе; син на Баба Тонка.
- Е
Елена Мутева
1829–1854
Сред първите български поетеси на Възраждането.
- М
Методий Кусев
1838–1922
Митрополит; църковен и национален деец в Македония и Тракия.
Модерна България
1878 – днес
От Освобождението до днес — Трета българска държава, войни, демокрация, Европа и глобалната диаспора.
- Е
Екзарх Йосиф I
1840–1915
Църковен водач в годината на независимостта и след Освобождението.
- И
Иван Вазов
1850–1921
Патриарх на българската литература — „Под игото“ и поезията за родината.
- П
Пенчо Славейков
1866–1912
Поет символист и модерен глас на българската литература.
- А
Алеко Константинов
1863–1897
Създател на Бай Ганьо и глас на гражданската критика.
- Е
Елин Пелин
1877–1949
Майстор на разказа за селото и човешката съдба.
- Д
Джон Атанасов
1903–1995
Учен с български корени — пионер в изчислителната техника.
- Х
Христо Явашев — Кристо
1935–2020
Световноизвестен художник с български корени.
- К
Княз Александър I Батенберг
1857–1893
Първи княз на Княжество България след Освобождението.
- Ц
Цар Фердинанд I
1861–1948
Княз и цар; Съединение, независимост и тежки войни на XX век.
- Ц
Цар Борис III
1894–1943
Цар в междувоенния период и Втората световна война.
- С
Стефан Стамболов
1854–1895
Регент и министър-председател; твърда модернизация на държавата.
- П
Петко Каравелов
1843–1903
Политик и министър-председател; брат на Любен Каравелов.
- К
Константин Стоилов
1853–1901
Юрист и министър-председател; конституционна и дипломатическа политика.
- А
Александър Стамболийски
1879–1923
Лидер на БЗНС; земеделска власт и трагичен край през 1923 г.
- А
Андрей Ляпчев
1866–1933
Министър-председател; стабилизация след кризите на 20-те години.
- П
Пейо Яворов
1878–1914
Поет символист; „Арменци“, любовна лирика и трагична съдба.
- Д
Димчо Дебелянов
1887–1916
Поет; нежна лирика и гибел на фронта през Първата световна война.
- Г
Гео Милев
1895–1925
Поет и модернист; „Септември“ и жертва на политическото насилие.
- Х
Христо Смирненски
1898–1923
Поет на града и социалната чувствителност.
- Н
Никола Вапцаров
1909–1942
Поет и машинен техник; „Моторни песни“ и антифашистка съдба.
- Й
Йордан Йовков
1880–1937
Майстор на разказа; Добруджа, войната и човешката доброта.
- Д
Димитър Талев
1898–1966
Романист; „Железният светилник“ и сагата за Преспа.
- Д
Димитър Димов
1909–1966
Автор на „Тютюн“ — класика на българския роман на XX век.
- Е
Емилиян Станев
1907–1979
Прозаик; природа, история и „Крадецът на праскови“.
- Б
Блага Димитрова
1922–2003
Поетеса и общественичка; глас на моралната чувствителност.
- В
Валери Петров
1920–2014
Поет, преводач на Шекспир и сценарист — мек хуманизъм.
- Й
Йордан Радичков
1929–2004
Писател на магическия реализъм в българската проза.
- Г
Георги Димитров
1882–1949
Политик; Лайпцигският процес и следвоенният период.
- П
Панчо Владигеров
1899–1978
Композитор; класика на българската музика на XX век.
- М
Марин Големинов
1908–2000
Композитор и педагог; опера и симфонична музика.
- Б
Борис Христов
1914–1993
Оперен бас със световна слава — гласът на България на сцената.
- Н
Николай Гяуров
1929–2004
Оперен бас; една от големите световни кариери на XX век.
- Г
Гена Димитрова
1941–2005
Оперна сопрано със световна кариера.
- Р
Райна Кабаиванска
р. 1934
Оперна прима; педагогика и културна дипломация.
- В
Владимир Димитров — Майстора
1882–1960
Живописец; портрети и образ на българската земя.
- Ц
Цанко Лавренов
1896–1978
Живописец на Стария Пловдив и възрожденската атмосфера.
- З
Златю Бояджиев
1903–1976
Живописец; два периода и силен народен колорит.
- И
Иван Мърквичка
1856–1938
Художник; сред основателите на модерното българско изобразително изкуство.
- А
Асен Златаров
1885–1936
Химик, писател и общественик; наука и хуманизъм.
- П
Петър Дънов
1864–1944
Духовният учител; влияние върху културния живот на XX век.
- Г
Гоце Делчев
1872–1903
Революционер; идеал за свобода и равенство в Македония и Одринско.
- Д
Даме Груев
1871–1906
Основател на ВМОРО; организатор на революционното дело.
- Я
Яне Сандански
1872–1915
Революционен войвода от Пиринския край.
- И
Иван Шишманов
1862–1928
Културен историк, дипломат и министър на просветата.
- Б
Богдан Филов
1883–1945
Археолог и политик; сложна и спорна фигура на XX век.
- Д
Димитър Пешев
1894–1973
Политик; сред спасителите на българските евреи през 1943 г.
- М
Митрополит Стефан
1878–1957
Екзарх; глас на църквата в защита на човешкото достойнство през войната.
- Ж
Желю Желев
1935–2015
Философ и първи демократично избран президент след 1989 г.
- К
Константин Павлов
1933–2008
Поет на вътрешната свобода и моралната съпротива.
- Г
Георги Господинов
р. 1968
Съвременен писател; „Времеубежище“ и световно признание.
- Ю
Юлия Кръстева
р. 1941
Философ и психоаналитик с български корени; световна хуманитаристика.
- Ц
Цветан Тодоров
1939–2017
Литературовед и мислител; мост между България и Франция.
- Е
Елиас Канети
1905–1994
Нобелов лауреат; роден в Русе — световна литература с дунавски корени.
- С
Стефан Данев
1858–1949
Юрист и министър-председател в началото на XX век.
- К
Кръстьо Сарафов
1876–1952
Актьор; емблема на българския драматичен театър.
- А
Адриана Будевска
1878–1955
Актриса; сред основателките на професионалния театър.
- Л
Любомир Милетич
1863–1937
Езиковед и историк; изследвания върху българите в Македония и Тракия.
- Б
Беньо Цонев
1863–1926
Езиковед; история на българския език.
- А
Александър Теодоров-Балан
1859–1959
Първи ректор на Софийския университет; езиковед и енциклопедист.
- И
Иван Евстратиев Гешов
1849–1924
Политик и банкер; министър-председател по време на Балканските войни.
- Е
Екатерина Каравелова
1860–1947
Общественичка и преводачка; глас за образование и права.
- А
Анна Каменова
1894–1982
Писателка; проза и културна дипломация през XX век.
- Е
Елисавета Багряна
1893–1991
Поетеса; свободен стих и модерен женски глас в поезията.
- Д
Дора Габе
1888–1983
Поетеса; лирика и детска литература.
- Ф
Фани Попова-Мутафова
1902–1977
Писателка; исторически романи за средновековна България.
- С
Стоян Михайловски
1856–1927
Поет и сатирик; гражданска критика на нравите.
- К
Кирил Христов
1875–1944
Поет; лирика и драма на границата на XIX–XX век.
- А
Атанас Далчев
1904–1978
Поет; ясен стих и философска сдържаност.
- Н
Никола Фурнаджиев
1903–1968
Поет от кръга „Стрелец“; модерна лирика.
- А
Асен Разцветников
1897–1951
Поет; детска литература и лирика след войните.
- В
Веселин Ханчев
1919–1966
Поет и драматург; лирика на следвоенното поколение.