Българско възраждане

Българското възраждане е духовно и политическо пробуждане в условията на османска власт. Условната му начална точка често се свързва с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски (1762) — призив към памет, език и достойнство. Следват светски училища, читалища, печат и ново градско самочувствие.

Църковната борба води до признаване на независима Българска екзархия (1870) — ключова стъпка към национална институция. Паралелно расте революционното движение: Раковски, Левски, Ботев и техните сподвижници търсят политическа свобода. Априлското въстание от 1876 г., макар жестоко потушено, разтърсва европейската съвест.

Руско-турската война (1877–1878) и Санстефанският мир отварят пътя към възстановяване на българска държавност, макар Берлинският конгрес да раздели земите. Възраждането не е само бунт — то е мрежа от учители, свещеници, търговци и революционери, които превръщат народа в модерна нация.

За българите по света Възраждането е модел: културата и просветата могат да запазят нацията дори без собствена държава — и да я подготвят за свобода.