Първо българско царство

През 681 г. хан Аспарух установява българска държава южно от Дунав след победа над Византия. Това не е мит, а дипломатически и военен факт, признат от Константинопол: България влиза в европейската политическа карта. Първото българско царство обединява прабългари и славяни в обща политическа общност — основа на народа, който днес наричаме българи.

През VIII–IX век държавата се разширява и укрепва. Крум води тежки войни с Византия; Омуртаг строи и администрира; Борис I приема християнството през 864–865 г. и отваря пътя към европейската християнска цивилизация, без да изтрие собствената идентичност. Покръстването е стратегически избор: църква, писменост и място сред християнските народи.

Златният век при Симеон Велики (893–927) превръща Преслав и Охрид в средища на книжовност. Учениците на Кирил и Методий — Климент, Наум и други — разпространяват славянската писменост. България говори и пише на език, разбираем за широки славянски общности. Това културно наследство е причината днес кирилицата да носи български отпечатък в Европа.

Краят на Първото царство през 1018 г., след дълги войни с Василий II, е трагедия, но не край на народа. Паметта за държавност, вяра и книга остава — и ще възкръсне във Второто царство. За българите в чужбина 681 и златният век са опорни точки: имаме древна държавност и собствена писмена култура.