Османски период

След падането на средновековните български царства земите влизат в Османската империя за почти пет века. Това е време на чужда власт, тежки данъци, ислямизация в някои региони и ограничени политически права. Но е и време, в което българският народ оцелява като езикова, верска и културна общност.

Православната църква — въпреки подчинеността си в системата на империята — остава средище на вяра и книжовност. Манастирите пазят ръкописи и памет. В народните песни живеят хайдутите и идеалът за справедливост. Ежедневието на селото запазва празници, обреди и език, които днес разпознаваме като български.

През XVII–XVIII век се засилват търговията, занаятите и връзките с Европа. Появяват се условия за просвета и национално осъзнаване — почвата на Възраждането. Османският период не трябва да се свежда само до страдание: той е и история на издръжливост, адаптация и тихо предаване на идентичност от поколение на поколение.

За диаспората този дълъг период обяснява защо свободата през 1878 г. е толкова празнична и защо паметта за вяра и език е толкова скъпа далеч от родината.