Византийско владичество

След 1018 г. българските земи влизат в границите на Византийската империя. Това е период на чужда администрация, данъци и опити за асимилация, но и на непрекъсната народна памет. Църквата, езикът и обичаите не изчезват; те се пазят в села, манастири и семейства.

През XI–XII век избухват въстания — сред тях въстанието на Петър Делян (1040) — които показват, че идеята за българска държавност не е мъртва. Византия е силна, но местната идентичност оцелява. В литературата и устната традиция образът на предишните царе остава жив.

Към края на XII век империята е отслабена от вътрешни кризи и външен натиск. Братята Асен и Петър вдигат въстание през 1185 г. и слагат началото на Второто българско царство. Византийското владичество не е „празна глава“ в книгата ни — то е изпитание, което обяснява защо свободата през 1185 г. е толкова скъпа.

За диаспората този период носи урок: народът може да преживее загуба на държава, ако пази език, вяра и памет. Това е същата сила, с която днес общностите в чужбина поддържат българското.