Кирил и Методий и азбуката

Светите братя Кирил (Константин Философ) и Методий получават мисия от византийския двор и през 863 г. отиват във Великоморавия, за да обучават славяните на християнство на разбираем език.

Кирил създава глаголица — първата славянска азбука, пригодена за превод на богослужебни книги. По-късно учениците развиват кирилицата, която днес носи името на Кирил.

Братята превеждат от гръцки ключови текстове — евангелия, апостол, псалтир. Това прави богослужението достъпно извън гръцкоязичната елита.

След смъртта на Методий (885) част от учениците намират убежище при княз Борис I — Климент и Наум работят в Охрид и разширяват школите.

24 май (празник на св. братя) е национален ден на българската просвета и култура от 20. век, но корените са в 9. век и в българската приемственост на славянската писменост.

Манастирът „Свети Наум“ край Охрид, музеите в Плиска и Преслав и копия на старобългарски ръкописи показват пътя на буквата от мисия до учебник.

Българските общности в чужбина включват темата в училища и празници, за да свържат знанието с ежедневието на семействата.