Златният век на Симеон

Цар Симеон I (управление 893–927) премества столицата в Преслав и превръща България в водеща сила на Балканите. При него държавата простира от Адриатическо до Черно море и от Дунав до Егейско море.

Преславската и Охридската книжовна школа превеждат и копират богослужебни и светски текстове на старобългарски. Златният век свързва политическа мощ с бързо развитие на писмеността.

Черноризец Храбър в трактата „За писмените“ защитава българския език като равноправен с гръцкия в богослужението и образованието. Това е интелектуален аргумент на една европейска средновековна държава.

Археологическият резерват „Велики Преслав“ показва дворец, преславска рисувана керамика и находки от царския комплекс. Те илюстрират богатството на двора и на градския живот.

Симеон води войни с Византия и със сърбите, но също така поддържа дипломатически отношения и брачни съюзи. Балансът между война и преговори определя границите на царството.

Днес Симеон I е символ на период, когато българският език и култура са били на равнище, признато от съседите и от православния свят.

Българските общности в чужбина включват темата в училища и празници, за да свържат знанието с ежедневието на семействата.