Аспарух и основаването през 681

През 681 г. византийският император Константин IV сключва мир с хан Аспарух след поражение при Делтата на Дунав. Договорът признава българска държава южно от реката — датата се приема за начало на Първото българско царство.

Аспарух е син на кан Кубрат и продължител на политическата организация на прабългарите след разпадането на Великобългария. Първите столици в низината на Дунава — Плиска, а по-късно Преслав — стават центрове на управление, писменост и строителни програми.

Археологическите разкопки в Плиска и Маламирско показват укрепения, дворцови комплекси и раннохристиянски базилики от 8.–9. век. Те доказват държавна администрация, а не само военен съюз.

Византийските хроники описват прабългарите като сериозен съперник на империята. След 681 г. границата по Дунав и Черно море определя политическата карта на Югоизточна Европа до XI век.

681 г. е в основата на учебните програми и се различава от националния празник 3 март — едното е ранносредновековна държавност, другото е памет за Освобождението от 1878 г.

Музеите в Шумен, Плиска и Националния исторически музей в София представят крепости, монети и надписи от епохата на Аспарух и неговите наследници.

Българските общности в чужбина включват темата в училища и празници, за да свържат знанието с ежедневието на семействата.